Град Бяла е разположен на кръстопът, а земите по поречието на река Янтра са плодородни, което играе ключова роля за развитие на селището...
Град Бяла е второто по големина населено място в Русенска Област.
Застанали на моста, съграден от Първомайстор Кольо Фичето, всеки път ще ни заведе поне до една древна крепост – Нове край днешен Свищов, Никополис ад Иструм и после Царевец във Велико Търново, Калето край Попово а след него Мадара и Плиска и не на последно място Сексагинта Приста – Пристанище на 60 кораба - днешен Русе.
Данни за най-ранната история на Бяла, липсват. Името на населеното място произлиза от светлия цвят на скалите по протежение на реката. Някои артефакти свидетелстват за живота по тези земи в древни времена. Първите писмени источници се появяват едва в регистрите на Османската Империя от средата на 16-ти век. Някои хипотези сочат за първообразуването на Бяла, сборен пункт за войските защитавали северната граница на Пътвото Българско царство. Други свързват заселниците на тези земи с Владимир Расате и неговите привърженици в бягството им от тежката ръка на Цар Борис.
През Средновековието, Бяла е село с васално население. През тридесетте години на 19-ти век, чумна епидемия повалила голяма част от жителите на селото. След края на чумните години настъпил възход и животът постепенно започнал да се развива положително. Занаятите и селското стопанство били основен поминък на местното население.
През 60-те години на 19-ти век, за валия на Дунавския вилает е назначен Мидхат паша. Негов приоритет е изграждането на пътя Русе – Ниш. Част от този проект е изграждането на мост над река Янтра край Бяла. И днес снагата на каменния мост изграден от Кольо Фичето се издига над реката и с право е един от символите на града. За строежа били изразходвани 700 000 гроша, две години и всеотдайния труд на много строители от околията. Резултатът и до днес е всепризнат – едно от най-значимите архитектурни творения за своята епоха на Балканския полуостров.
Част, от най-славните времена на Бяла е през Руско-Турската война. След преминаванео на Дунава (27.06.1877 година) край Свищов, войските и самият руски Император Александър II, пристигат и са посрещнати на моста на Кольо Фичето.
Повече от двадесет дни, в къщата на бившия харем на Мехмед бей, е установена Главната руска квартира. Там са взети множество важни за развитието на войната решения. В околията, край селата Мечка, Пиргово, Кацелово, Горно Абланово, Кацелово, Тръстеник, се водят сражения с турската войска.
След преместването на руското командване, в освободената сграда се помещава 48-ма болница. Тя е високо оценена лично от именития руски хирург д-р Николай Пирогов. Там работи и умира баронеса Юлия Вревская, за която Виктор Юго пише: „Роза на Русия, откъсната на Българска земя...”. Днес в сградата се помещава музеят на Руско-Турската война, чиито експонати са дарение от архивите и военните складове на Император Алесандър II.
Днес, в Бяла могат да бъдат посетени още руския паметник край река Янтра, паметника на Кольо Фичето до едноименния мост, паметника на Панайот Волов и Георги Икономов – революционери участвали в Априлското въстание, църквата Свети Георги и Часовниковата кула, построена още по времето на Мехмед бей