Град Бяла

Град Бяла е второто по големина населено място в Русенска Област.

Разположението на кръстопът от древни времена и плодородните ниви по водосбора на река Янтра, играят ключова роля за развитието на селището. Застанали на моста, съграден от Първомайстор Кольо Фичето, всеки път ще ни заведе поне до една древна крепост – Нове край днешен Свищов, Никополис ад Иструм и после Царевец  във Велико Търново, Калето край Попово а след него Мадара и Плиска и не на последно място Сексагинта Приста – Пристанище на 60 кораба – днешен Русе.

Данни за най-ранната история на Бяла, липсват. Името на населеното място произлиза от светлия цвят на скалите по протежение на реката. Някои артефакти свидетелстват за живота по тези земи в древни времена. Първите писмени источници се появяват едва в регистрите на Османската Империя от средата на 16-ти век. Някои хипотези сочат за първообразуването на Бяла, сборен пункт за  войските защитавали северната граница на Пътвото Българско царство. Други свързват заселниците на тези земи с Владимир Расате и неговите привърженици в бягството им от тежката ръка на Цар Борис.

През Средновековието, Бяла е село с васално население. През тридесетте години на 19-ти век, чумна епидемия повалила голяма част от жителите на селото. След края на чумните години настъпил възход и животът постепенно започнал да се развива положително. Занаятите и селското стопанство били основен поминък на местното население.

През 60-те години на 19-ти век, за валия на Дунавския вилает е назначен Мидхат паша. Негов приоритет е изграждането на пътя Русе – Ниш. Част от този проект е изграждането на мост над река Янтра край Бяла. И днес снагата на каменния мост изграден от Кольо Фичето се издига над реката и с право е един от символите на града. За строежа били изразходвани 700 000 гроша, две години и всеотдайния труд на много строители от  околията. Резултатът и до днес е всепризнат – едно от най-значимите архитектурни творения за своята епоха на Балканския полуостров.

Част, от най-славните времена на Бяла е през Руско-Турската война. След преминаванео на Дунава (27.06.1877 година) край Свищов, войските и самият руски Император Александър II, пристигат и са посрещнати на моста на Кольо Фичето.

Повече от двадесет дни, в къщата на бившия харем на Мехмед бей, е установена Главната руска квартира. Там са взети множество важни за развитието на войната решения. В околията, край селата Мечка, Пиргово, Кацелово, Горно Абланово, Кацелово, Тръстеник, се водят сражения с турската войска.

След преместването на руското командване, в освободената сграда се помещава 48-ма болница. Тя е високо оценена лично от именития руски хирург д-р Николай Пирогов. Там работи и умира баронеса Юлия Вревская, за която Виктор Юго пише: „Роза на Русия, откъсната на Българска земя…”. Днес в сградата се помещава музеят на Руско-Турската война, чиито експонати са дарение от архивите и военните складове на Император Алесандър II. Днес, в Бяла могат да бъдат посетени още руския паметник край река Янтра, паметника на Кольо Фичето до едноименния мост, паметника на Панайот Волов и Георги Икономов – революционери участвали в Априлското въстание, църквата Свети Георги и Часовниковата кула, построена още по времето на Мехмед бей