Пещера Орлова чука
Пещерата Орлова Чука се намира в землището на Пепелина и е може би една от най-известните дестинации в региона. Името на селото и името на пещерата са неделими, в което всеки може да се убеди при едно търсене в мрежата.
Орлова чука е открита случайно от козарче, през 1941г. От тогава насам, пещерата непрекъснато се проучва. При извършените през 1961г. разкопки от археолога Николай Джамбазов, в ниша до входа на пещерата са открити части от скелети на пещерни мечки и кремъчни сечива. Археологът заключава , че пещерата вероятно е била използвана както за укритие, така и за култови ритуали свързани с успешния лов. Времето по което пещерната мечка изчезва от европейските земи и начина и и качеството на обработка на кремъчните сечива, показват, че пещерата е била населена от повече от 40 000 години.
По-късни проучвания показват, че с прекъсвания Орлова чука е обитавана и през по-късни периоди от време. За това свидетелстват откритите части от керамични съдове с орнаменти от каменно-медната (5000-4200г. пр. Хр.) и желязната (1000г. пр.Хр) епохи. По-нататъшни археологически изследания не са правени.
Благоустрояването на пещерата започва през 1959г., когато са изсечени 124 стъпала в скалата и е прокопан изкуствен вход. През 1961г. започва осветяването на Орлова чука, като в 1970г. светват 80 прожектора, които оформят маршрут от около километър в скалните дебри.
Дължината на изследваните галерии в Орлова чука е по повече от 13 400м., което я прави втора (след Духлата – 17 600м) по дължина сред пещерите в България. Температурата на въздуха в галериите е почти постоянна 14 Сº (варира 1-2 градуса в зависимост от сезоните). По-голямата част от туристическия маршрут е равна, с под покрит със суха глина. Това прави пещерата удобна и подходяща за посещение дори и на по-малки деца.
Пещерата е била образувана в следствие на разнообразни геоложки процеси. Варовиците, които изграждат каньоните на притоците на Русенски Лом, са резултат от утаяване в топло кредно море. В последствие след нагъване на земната кора, морето се оттеглило, оформили се коритата на реките, които започнали бавни ерозионни процеси. Векове наред водата отмивала частици от скалите и така оразувала не само впечатляващите форми на повърхността, но и неповторима мрежа от тунели и галерии дълбоко в каменната твърдина.
Както често се случва в природата, едни и същи процеси могат да се редуват, а резултатите от тях коренно да се различават. Така и в Орлова Чука, ерозията и утаяването отново се захващат на работа, като единствения им инструмент била капката вода. Следват нови хилядолетия на съграждане, през които природата създава неповторими пещерни образувания. В наши дни, в пещерата има различни по размери сталактити (висящи от тавана) и сталагмити (издигащи се от пода). При срещата си те образуват сталактони – колони които с времето продължават да растът в диаметър. Друга утаечна форма са драпериите, които приличат на скални завеси спускащи се от таваните и стените на пещерата. Скоростта с която изпастват пещерните образувания зависи от много фактори, като основните са количеството на варовика и честотата на капене. В Орлова чука за образуване на един сантиметър отнема около 100 години.